[1] Отговори Иов и рече:
[2] слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
[3] Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
[4] И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
[5] подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
[6] Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
[7] Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
[8] Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
[9] Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
[10] Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
[11] Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
[12] Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
[13] Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
[14] пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
[15] Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
[16] Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
[17] макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
[18] Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
[19] И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
[20] Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
[21] О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
[22] Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.