[1] И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
[2] Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
[3] Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му – до краищата на земята.
[4] След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
[5] Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
[6] Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
[7] Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
[8] Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
[9] От юг иде буря, от север – студ.
[10] От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
[11] Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
[12] и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
[13] Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
[14] Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
[15] Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
[16] Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?
[17] Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
[18] Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
[19] Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
[20] Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
[21] Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
[22] Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
[23] Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
[24] Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!