[1] Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
[2] Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
[3] от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
[4] сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
[5] Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;
[6] жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
[7] нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
[8] биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
[9] отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
[10] карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
[11] между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
[12] В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
[13] Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.
[14] На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
[15] И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице.
[16] В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
[17] Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
[18] Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
[19] Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.
[20] Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
[21] който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
[22] Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
[23] А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
[24] Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
[25] Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?