[1] Завет направих с очите си да не помислям за девица.
[2] Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
[3] Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
[4] Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
[5] Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –
[6] нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
[7] Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
[8] нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
[9] Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –
[10] нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
[11] защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
[12] това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
[13] Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
[14] какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
[15] Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
[16] Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
[17] Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
[18] Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
[19] Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –
[20] чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
[21] Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
[22] нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
[23] защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
[24] Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
[25] Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
[26] Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
[27] прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
[28] Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
[29] Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
[30] Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
[31] Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
[32] Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
[33] Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
[34] щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
[35] О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
[36] щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
[37] щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
[38] Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
[39] ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
[40] нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.