[1] Продължи Елиуй и рече:
[2] намираш ли справедливо това, що каза: „аз съм по-прав от Бога?“
[3] Ти каза: „каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?“
[4] Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:
[5] погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.
[6] Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?
[7] Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?
[8] Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.
[9] От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;
[10] но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,
[11] Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?
[12] Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.
[13] Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.
[14] Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и – очаквай го.
[15] Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,
[16] затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.