[1] Отговори Иов и рече:
[2] докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
[3] Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
[4] Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
[5] Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
[6] знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
[7] Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма.
[8] Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
[9] Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
[10] Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
[11] Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.
[12] Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.
[13] Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.
[14] Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
[15] Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
[16] Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
[17] Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
[18] Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
[19] От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
[20] Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.
[21] Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, – защото ръката Божия се допря до мене.
[22] Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?
[23] О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
[24] с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
[25] Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
[26] и аз в плътта си ще видя Бога.
[27] Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
[28] Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.
[29] Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.