[1] Продължи Елиуй и рече:
[2] почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
[3] Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
[4] защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
[5] Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
[6] Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
[7] не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
[8] Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
[9] Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
[10] и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
[11] Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
[12] ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
[13] Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
[14] затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
[15] Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
[16] И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
[17] но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
[18] Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
[19] Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, – нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
[20] Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
[21] Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
[22] Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
[23] Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
[24] Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
[25] Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
[26] Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
[27] Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
[28] капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
[29] Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
[30] Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
[31] Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
[32] Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва ѝ кого да удари.
[33] Трясъкът ѝ дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.