[1] Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
[2] Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
[3] Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
[4] А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
[5] О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
[6] Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
[7] Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
[8] Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
[9] Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
[10] Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
[11] Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
[12] Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
[13] Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
[14] За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
[15] Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
[16] И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
[17] Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
[18] Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
[19] Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
[20] Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
[21] отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
[22] Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
[23] Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
[24] За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
[25] Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
[26] Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
[27] туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, – тичаш по дирите на нозете ми,
[28] подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.