[1] Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:
[2] от него бе турена основа за двойно възвишение – издигане висока ограда на храма;
[3] в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
[4] за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
[5] Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
[6] Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
[7] като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
[8] като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
[9] като огън със смирна в кадилница,
[10] като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
[11] като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
[12] Кога вземеше великолепната одежда и се облечеше в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.
[13] Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, –
[14] наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
[15] и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
[16] За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
[17] той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
[18] Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.
[19] Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
[20] а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
[21] и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, – и тъй завършваха те Нему службата.
[22] Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;
[23] народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
[24] И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:
[25] да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
[26] да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!
[27] От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
[28] това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
[29] Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
[30] Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, – и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
[31] ако пъкги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.