[1] И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.
[2] Той напрати върху тях глад и с ревността си намалиброя им;
[3] със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.
[4] Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!
[5] Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;
[6] ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;
[7] ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив – съд за отмъщение;
[8] ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;
[9] ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне;
[10] ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, – преди да се е обърнал в ярост, – да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.
[11] Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, – и ние живот ще поживеем.
[12] Илия биде скрит във вихрушка, – и Елисей се изпълни с неговия дух
[13] и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;
[14] нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.
[15] И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.
[16] При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.
[17] И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.
[18] Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.
[19] Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.
[20] В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.
[21] Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;
[22] и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;
[23] и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;
[24] Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;
[25] защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.
[26] В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.
[27] С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;
[28] довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.