[1] Ако правиш добро, знай кому го правиш, и ще има благодарност за твоите добрини.
[2] Прави добро на благочестив, и ще получиш отплата – ако не от него, то от Всевишния.
[3] Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло и който не дава милостиня.
[4] Давай на благочестив и не помагай на грешник.
[5] Прави добро на смирен и не давай на нечестив: затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее;
[6] защото ти би получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил; защото и Всевишният мрази грешниците, а на нечестивци въздава отмъщение.
[7] Давай на добър и не помагай на грешник.
[8] Приятел се не познава в доброчестина, и враг се не скрива в злочестина.
[9] Кога човек е честит, враговете му са в тъга, а кога е злочест, и приятелят му ще се отдели от него.
[10] На врага си не вярвай вовеки, защото, както медта ръждясва, тъй – и неговата злоба:
[11] ако и да се е смирил и да ходи наведен, бъди внимателен с душата си и пази се от него, – и ще бъдеш пред него като чисто огледало и ще узнаеш, че той не се е очистил докрай от ръждата;
[12] не го туряй при себе си, да не би, като те събори, да заеме твоето място; не го туряй от дясната си страна, да не би някога да се домогва до твоето седалище, и ти най-напокон ще разбереш думите ми и със скръб ще си спомниш поуките ми.
[13] Кой ще пожали ухапания обайник на змии и всички, които се приближават до диви зверове? Също и – оногова, който се сближава с грешник и става съучастник в неговите грехове:
[14] за малко време той ще остане с тебе, но, ако се поколебаеш, не ще устои.
[15] С уста си врагът ще те услади, но в сърце си крои да те хвърли в яма; с очи си врагът ще плаче, а кога намери случай, не ще се на кръв насити.
[16] Нещастие ли те срещне, ти ще намериш врага там преди тебе,
[17] и той, уж че желае да помогне, ще ти подложи крак;
[18] ще кимва с глава и ще чупи ръце, много нещо ще шепне и ще измени лице.