[1] Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.
[2] Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.
[3] Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.
[4] Богаташът обидил, – и пак той заплашва; сиромахът обиден, – и пак той моли.
[5] Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.
[6] Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.
[7] Станеш ли му потребен, – ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?
[8] С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.
[9] След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.
[10] Внимавай да не бъдеш измамен
[11] и да не бъдеш унижен в радостта си.
[12] Кога те силен кани, – отбягвай, и той още повече ще те кани.
[13] Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.
[14] Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.
[15] Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обиди и окови.
[16] Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.
[17] Чуеш ли това в съня си, не заспивай.
[18] През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.
[19] Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек – ближния си.
[20] Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.
[21] Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.
[22] Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир – между богат и сиромах?
[23] Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, – тъй и сиромасите са пасбища за богати.
[24] Смирението е отвратително за горделивия, – тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.
[25] Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.
[26] Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, – и го оправдаха.
[27] Изпадне ли сиромах в злочестина, – ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, – не го и слушат.
[28] Заговори богат, – и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;
[29] заговори сиромах, – и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.
[30] Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
[31] Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.
[32] Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.