[1] Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
[2] Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
[3] Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, – и в покой се насища със своите блага;
[4] сиромахът се трудил при немотиите в живота – и в покой остава си оскъден.
[5] Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
[6] Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
[7] то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
[8] Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
[9] Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
[10] Кой е бил изкушаван със злато – и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
[11] Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?
[12] Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
[13] Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
[14] и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
[15] Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
[16] Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
[17] Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
[18] Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
[19] от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
[20] и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
[21] Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
[22] Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
[23] страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
[24] Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
[25] Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай – отпосле ще разбереш думите ми.
[26] Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
[27] Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
[28] против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
[29] Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
[30] Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
[31] Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
[32] Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
[33] Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
[34] виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
[35] Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
[36] На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
[37] не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.