[1] Всякой приятел може да каже: „и аз се сприятелих с него“. Но има приятел само по име приятел.
[2] Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?
[3] О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?
[4] Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.
[5] Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.
[6] Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.
[7] Всеки съветник хвалисвоя съвет, но някой съветва за своя полза;
[8] от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;
[9] може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: „пътят ти е добър“, а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.
[10] Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.
[11] Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец – за война, с продавач – за размяна, с купувач – за продажба, със завистлив – за благодарност,
[12] с немилосърден – за благотворителност, с ленивец – за всяко дело,
[13] с годишен наемник – за свършека на работата, с ленив роб – за много работи.
[14] На такива не се осланяй при никое съвещание,
[15] но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,
[16] който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.
[17] Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;
[18] душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.
[19] Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.
[20] Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие – съвет.
[21] Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, – а винаги езикът господарува.
[22] Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.
[23] Някой се изхитря в речите, а бива омразен, – такъв ще си остане без всяка прехрана;
[24] защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.
[25] Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.
[26] Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.
[27] Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.
[28] Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.
[29] Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.
[30] Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не ѝ давай;
[31] защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.
[32] Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,
[33] защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;
[34] от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.