[1] Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено.
[2] Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.
[3] Непоучен цар погубва народа си, а при благоразумието на силните – град се урежда.
[4] В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея.
[5] В ръката на Господа е напредъкът на човека, и върху лицето на книжника Той ще отпечата славата Си.
[6] Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.
[7] Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях.
[8] Владетелството преминува от народ към народ поради неправди, обиди и користолюбие.
[9] Защо се гордее земя и пепел?
[10] И приживе се изхвърлят неговите вътрешности.
[11] Дълга болест лекарят пренебрегва:
[12] и ето, днес – цар, а утре – умира.
[13] А кога човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.
[14] Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец,
[15] защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота;
[16] и затова Господ праща върху него страшни наказания и най-накрай го поваля.
[17] Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.
[18] Господ изтръгва с корен народите и на мястото им насажда смирени.
[19] Господ опустошава страните на народите и ги разрушава до земни основи.
[20] Той ги изсушава, погубва людете и изтребя от земята спомена за тях.
[21] Гордостта не е сътворена за людете, ни гневната ярост – за ражданите от жени.
[22] Почтено семе – кое е? – Човешкото семе. Почтено семе – кое е? – Ония, които се боят от Господа.
[23] Безчестно семе – кое е? – Човешкото семе. Безчестно семе – кое е? – Ония, които престъпват заповедите.
[24] Най-старият между братята е на почит у тях, тъй са и ония, които се боят от Господа, в Неговите очи.
[25] Богат ли е някой и славен, или беден, похвала им е страхът Господен.
[26] Несправедливо е умен сиромах да се безчести, и не бива грешен мъж да се прославя.
[27] Почтени са велможата, съдията и владетелят, но няма измежду тях по-голям от оногова, който се бои от Господа.
[28] На мъдър роб свободни ще служат, и разумен човек, бидейки поучавай от него, няма да роптае.
[29] Не мъдрувай много, за да вършиш работата си, и не се хвали във време на нужда.
[30] По-добър е оня, който се труди и си има всичко, нежели оня, който празен ходи и се хвали, но се нуждае за хляб.
[31] Синко, с кротост прославяй душата си и въздавай ѝ чест според нейното достойнство.
[32] Кой ще оправдава оногова, който съгрешава против душата си? И кой ще хвали оногова, който позори живота си?
[33] Сиромаха почитат заради познанията му, а богатия – заради богатството му;
[34] а уважаваният в сиромашия колко повече ще бъде уважаван в богатство? А безславният в богатство колко по-безславен ще бъде в сиромашия?