[1] Синко, ако си съгрешил, не притуряй повече грехове и за предишните се моли.
[2] Бягай от грях като от змия; защото, ако се до него приближиш, ще те ухапе.
[3] Зъбите му са лъвски зъби, които умъртвяват душите на людете.
[4] Всяко беззаконие е като двуостър меч: за рана от него няма изцеление.
[5] Заплахи и насилия опустошават богатството: тъй опустява и домът на горделивия.
[6] Молба от устата на сиромах е само до ушите му; но съдът до него бързо се приближава.
[7] Който мрази изобличение, върви по дирите на грешника, а който се бои от Господа, ще се обърне със сърце.
[8] Силният на език отдалеч се познава; но разумният вижда, де се той препъва.
[9] Който си прави къща с чужди пари, то е като оня, който събира камъни за гроба си.
[10] Сборището на беззаконници е куп кълчищна дреб, и техният край е огнен пламък.
[11] Пътят на грешниците е с камъни постлан, но на края му е адова пропаст.
[12] Който пази закона, владее своите мисли,
[13] и постъпване по страх Господен е мъдрост.
[14] Който е неспособен, не ще се научи,
[15] но има способност, която увеличава горчивината.
[16] Знанието на мъдрия се увеличава като наводнение, и съветът му е като животен извор.
[17] Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
[18] Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.
[19] Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
[20] Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
[21] Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния – безсмислени думи.
[22] Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.
[23] Кога глупав се смее, издига гласа си, а благоразумен мъж едвам тихо се усмихва.
[24] Поука за разумен е като златен накит и като драгоценно украшение на дясна ръка.
[25] Ногата на глупав бърза за в чужда къща, но многоопитен човек ще се засрами от людете;
[26] неразумен човек назърта през вратата вкъщи, а благовъзпитан ще се спре отвън;
[27] невъзпитаност за един човек е да подслушва при вратата, а благоразумен ще се огорчи от такова безсрамие.
[28] Устата на бъбрици разказват чужди работи, а думите на благоразумни се теглят на къпони.
[29] Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
[30] Кога нечестивец проклина сатана, той проклина душата си.
[31] Клюкарът осквернява душата си и ще бъде мразен навред, дето и да живее.