[1] К ой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
[2] Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
[3] На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
[4] Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
[5] Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
[6] И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
[7] по месечината определяме празника; светлината ѝ се намалява, след като достигне пълнотата си;
[8] месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
[9] тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
[10] тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
[11] Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
[12] Погледни дъгата – и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
[13] С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
[14] По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
[15] Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
[16] Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
[17] от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
[18] Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
[19] Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
[20] на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
[21] И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
[22] Духне северният студен вятър, – и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
[23] А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
[24] Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
[25] С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
[26] Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
[27] защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
[28] Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
[29] Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
[30] Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
[31] Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
[32] Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
[33] и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
[34] Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
[35] Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
[36] Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.