[1] Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,
[2] и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
[3] Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
[4] Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
[5] Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?
[6] Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:
[7] с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
[8] Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
[9] Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
[10] Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.
[11] Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;
[12] и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.
[13] В някое време и в ръцете на лекарите има успех;
[14] защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.
[15] Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!
[16] Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
[17] горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достоинството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, – и тогава утеши се от тъгата;
[18] защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
[19] Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
[20] Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
[21] Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
[22] Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: „мене вчера, а тебе днес.“
[23] С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.
[24] Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
[25] Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
[26] Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му – за кърма на телиците.
[27] Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
[28] насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
[29] Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
[30] шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
[31] сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
[32] Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
[33] който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
[34] с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината ѝ;
[35] той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
[36] Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
[37] без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
[38] и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
[39] но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.