[1] Премъдростта ще прослави себе си и между народа си ще бъде възхвалена.
[2] В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред Неговото воинство ще прослави себе си:
[3] „аз излязох от устата на Всевишния и като облак покрих земята;
[4] поставих шатра във висините, и престола си – в облачен стълб;
[5] аз сама обходих небесния кръг и ходих в дълбинето на бездната;
[6] във вълните морски и по цялата земя и във всеки народ и племе имах владение:
[7] между всички тях дирих покой, и в чие наследие да се въдворя.
[8] Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, Който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече:
[9] посели се в Иакова и приеми наследие в Израиля.
[10] Преди вековете, в началото, Той ме произведе, и аз не ще се свърша довека.
[11] Аз служих пред Него в светата скиния и тъй се утвърдих в Сион.
[12] Той ми даде и покой във възлюбения град, и в Иерусалим е моята власт.
[13] И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.
[14] Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски;
[15] възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Иерихон;
[16] като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих.
[17] Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна разпръснах благоухание,
[18] като халвани, оникс и стакти и като благоухание от тамян в скинията.
[19] Разпрострях клоните си като теревинт, и моите клони са клони на слава и благодат.
[20] Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство.
[21] Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;
[22] защото, да си спомняш за мене е по-сладко от мед, и да ме владееш е по-приятно от медена пита.
[23] Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожъдняват.
[24] Който ме слуша, не ще се посрами, и които се трудят с мене, не ще съгрешат.
[25] Всичко това е книгата на завета на Бога Всевишни,
[26] законът, който Моисей заповяда като наследие на събранията Иаковови.
[27] Той насища с мъдрост, както Фисон и Тигър в дни на новоплодие;
[28] той изпълва с разум, както Ефрат и Иордан в дни на жетва;
[29] той разлива учение, както светлината и както Гион през време на гроздобер.
[30] Първият човек не достигна да я познае напълно; не ще я изследва също и последният;
[31] защото мислите ѝ са по-пълни от море, и намеренията ѝ са по-дълбоки от голяма бездна.
[32] И аз, като канал из река и като водопровод, излях се в рая.
[33] Казах: ще полея градината си и ще напоя лехите си.
[34] И ето, каналът ми стана река, и реката ми стана море.
[35] И ще светя с учение като с утринна светлина, и надалеч ще го покажа;
[36] и ще изливам учението като пророчество и ще го оставя във вечни родове.“
[37] Виждате, че аз съм се трудил не само за себе си, но и за всички, които дирят премъдрост.