[1] Не се облягай на имотите си и не казвай: „стигат ми, докле живея!“
[2] Не отивай по влечението на душата си и на силата си, за да ходиш по пощевките на сърцето си,
[3] и не казвай: „кой ще ми заповядва в работите ми?“ – защото Господ бездруго ще отмъсти за твоята дързост.
[4] Не казвай: „греших, и що ми стана?“ – защото Господ е дълготърпелив.
[5] Кога мислиш за умилостивение, не бивай безстрашен, за да не прибавяш грях към грях,
[6] и не казвай: „Неговото милосърдие е голямо – Той ще прости многото ми грехове“;
[7] защото милосърдие и гняв са у Него, и яростта Му пребъдва върху грешниците.
[8] Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден:
[9] защото неочаквано ще налети гняв Господен, и ти ще загинеш във време на отмъщението.
[10] Не се облягай на неправедни имоти, защото те не ще ти принесат полза в деня на посещението.
[11] Не отвявай при всеки вятър и не ходи по всяка пътека – такъв е двуезичният грешник.
[12] Бъди твърд в убеждението си, и думата ти да бъде една.
[13] Бъди бърз да слушаш и обмислено давай отговор.
[14] Ако имаш знание, отговаряй на ближния, ако ли не, ръката ти да бъде на устата ти.
[15] В думите е слава и безчестие, и езикът на човека бива за него падение.
[16] Не минавай за клюкар и не клевети с езика си:
[17] защото за крадец има срам, и за двуезичен – лош укор.
[18] Не бивай неразумен ни в голямо, ни в малко.