[1] Много по-добре е да изобличиш, нежели да се сърдиш тайно; и който е изобличен насаме, ще се предварди от вреда.
[2] Колко е хубаво за изобличен да покаже разкаяние!
[3] защото той ще избегне волен грях.
[4] Каквото е скопец с пожелание да разтлее девица, такова е и оня, който произвежда съд с насилие.
[5] Някой мълчи, – и се оказва мъдър; а някого мразят за много бъбрене.
[6] Някой мълчи, защото няма що да отговаря; а някой мълчи, защото му знае времето.
[7] Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака.
[8] Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го.
[9] Бива успех човеку за зло, а придобивка – при загуба.
[10] Има даяние, което не ще ти бъде за полза, и има даяние, за което бива двойна отплата.
[11] Има унижение за слава, а някой от унижение подига глава.
[12] Някой с малко купува много и ще заплати за него седморно повече.
[13] Мъдрият на дума става любезен, а любезностите на глупавите ще останат напразно.
[14] Даяние от безумен не ще ти бъде за полза; защото у него, вместо едно, има много очи за вземане.
[15] Много не ще даде, а много ще натяква, и ще разтвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска назад: такъв човек е омразен на Господа и на людете.
[16] Глупавият казва: „нямам приятел, и няма благодарност за моите добрини. Които ми ядат хляба, лъстиви са на език.“
[17] Колко често и колцина ще му се присмиват!
[18] Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език. И тъй скоро ще дойде падението на лошите.
[19] Неприятен човек е басня не навреме: тя всякога ще бъде в устата на невежите.
[20] Притча от устата на глупав е отвратителна, защото той не ще я каже навреме.
[21] Някой се удържа от грях поради немотия, и в това въздържане той не се съкрушава.
[22] Някой губи душата си поради страхливост, и я губи от лицеприятие към безумен.
[23] Някой от срам дава обещание на приятел, и без причина спечелва си в него враг.
[24] Лош порок у човека е лъжата; тя е винаги в устата на невежия.
[25] По-добре крадец, нежели който постоянно говори лъжа; но те и двамата ще наследят погибел.
[26] Поведението на лъжлив човек е безчестно, и позорът му е винаги с него.
[27] Който мъдро говори, ще се издигне, и разумен човек ще се понрави на велможите.
[28] Който обработва земята, ще увеличи купните си, и който угажда на велможи, ще бъде помилуван в случай на неправда.
[29] Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и, както юзда в уста, спират изобличенията.
[30] Скрита мъдрост и потаено съкровище – каква полза от двете.
[31] По-добре човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.