[1] Мъдростта на смирения ще издигне главата му и ще го постави посред велможите.
[2] Не хвали човека за неговата хубост, и не се отвращавай от човека поради неговата външност.
[3] Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът ѝ е най-добър от сладините.
[4] Не се хвали с разкошно облекло и не се възгордявай в ден на слава: защото дивни са делата на Господа, и потаени са делата Му между човеците.
[5] Много владетели са на земя седели, и оня, за когото не са мислили, е носил венец.
[6] Мнозина силни са били изложени на крайно безчестие, и славни люде са били предадени в ръцете на други.
[7] Преди да изследваш, не хули; първом узнай – и тогава укорявай.
[8] Преди да изслушаш, не отговаряй, и всред реч не пресичай.
[9] Не се препирай за работа, непотребна за тебе, и в съд на грешници не седи.
[10] Синко, не се залавяй за много работи: при многото работи не ще останеш без вина. И, ако се впуснеш подир тях, няма да достигнеш и, отбягвайки, няма да се отървеш.
[11] Някой се труди, напряга сили, бърза и – все повече остава назад.
[12] Някой е слаб, нуждае се от помощ, безсилен е и е в голяма сиромашия;
[13] но очите на Господа милостно са го погледнали за негово добро, и Той го е възправил от унижението му и е въздигнал главата му, и мнозина са се чудили, като са го гледали.
[14] Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия и богатство са от Господа.
[15] Дарованието от Господа е определено за благочестивите, и Неговото благоволение ще им спомага вовеки.
[16] Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда,
[17] кога каже: „намерих покой и сега се наслаждавам от благата си“.
[18] И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре.
[19] Твърдо стой в твоя завет и пребъдвай в него и остарей в своята работа.
[20] Не се чуди на делата на грешника, вярвай Господу и пребъдвай в работата си;
[21] защото лесно е в очите на Господа скоро и неочаквано да обогати сиромаха.
[22] Благословението от Господа е награда на благочестивия, и в скоро време той процъфтява чрез Неговото благословение.
[23] Не думай: „какво ми трябва още? и какви още блага посем-сега мога да имам?“
[24] Не казвай: „доста си имам, и какво зло посем-сега мога претърпя?“
[25] В честити дни се злочестина забравя, и в злочести дни се доброчестина не спомня.
[26] За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му.
[27] Минутното страдание прави да се забравят утехите, и при свършека на човека се откриват делата му.
[28] Преди смъртта никого не наричай благатък; – човек се познава в децата си.
[29] Не води в къщата си всеки човек, защото у коварния козните са много.
[30] Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението;
[31] като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно.
[32] От искра огнена произлиза голяма жар, и грешен човек крои козни за кръв.
[33] Пази се от злодеец, – защото той крои зло, – за да ти не лепне някога петно навеки.
[34] Посели в къщата си чужд човек, и той ще те разстрои със смутове и ще те направи чужд за твоите.