[1] Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи.
[2] Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях.
[3] Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори.
[4] При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека – при неговото разсъждение.
[5] Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му.
[6] Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото – помислите на човешкото сърце.
[7] Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете.
[8] Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир.
[9] Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея.
[10] Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете – ония, които вършат неправда.
[11] Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината.
[12] Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни.
[13] Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава.
[14] Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва.
[15] Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха.
[16] Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа.
[17] Обичай приятеля и бъди му верен;
[18] ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му;
[19] защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния;
[20] и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш;
[21] не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка.
[22] Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение;
[23] но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение.
[24] Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това;
[25] пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти,
[26] а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън;
[27] много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази.
[28] Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани.
[29] Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея.
[30] Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло;
[31] присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват.
[32] С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им.
[33] Злоба и гняв – и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.