[1] Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.
[2] Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми – наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;
[3] та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.
[4] Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.
[5] Пощевките на корема и сладострастието да ме не овладеят и не предавай ме на безсрамна душа.
[6] Чуйте, деца, поука за устата: който я пази, не ще бъде уловен чрез устата си.
[7] С тях ще бъде уловен грешникът, и злоречивият и горделивият ще се препънат чрез тях.
[8] Не приучвай устата си към клетва
[9] и не го прави навик да употребяваш при клетва името на Светия.
[10] Защото, както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях.
[11] Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи.
[12] Ако той съгреши, – грехът му е върху него; и ако е нехаен, двойно ще съгреши;
[13] и ако се е напразно клел, не ще се оправдае, и домът му ще се напълни със злочестини.
[14] Има реч, облечена със смърт: да се не намери тя в наследието на Иакова!
[15] защото от благочестивите всичко това ще бъде отдалечено, и те не ще се забъркат в грехове.
[16] Не приучвай устата си на груба неучтивост, защото при нея биват греховни думи.
[17] Помни за баща си и майка си, кога седиш всред велможи,
[18] та да се не забравиш пред тях и по навик да не направиш глупост и да не пожелаеш, че е щяло да бъде по-добре да се не раждаш, и да не прокълнеш деня на твоето рождение.
[19] Човек, който навиква на хулни думи, няма да се научи през всичките си дни.
[20] Две качества умножават греховете, а третото навлича гняв:
[21] гореща душа като пламнал огън не ще угасне, докле се не изтощи;
[22] човек, който блудодействува в тялото на своята плът, не ще престане, докле огънят не прегори.
[23] На блудник е сладък всеки хляб: той не ще престане, докле не умре.
[24] Човек, който съгрешава против своето легло, казва на душата си: „кой ме вижда?
[25] наоколо ми тъмнина, стените ме закриват, и никой ме не вижда: от какво да се боя? Всевишният не ще си спомни греховете ми.“
[26] Той има страх само от човешки очи,
[27] а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето
[28] и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места.
[29] Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено, тъй както и след свършването.
[30] Такъв човек ще бъде наказан на градските улици и ще бъде застигнат там, дето не е мислил.
[31] Тъй и жена, която е оставила мъжа си и е произвела наследник от чужди мъж,
[32] защото: първо, тя не се е покорила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, в блудство е прелюбодействувала и е произвела деца от чужди мъж.
[33] Тя ще бъде изведена пред събранието, и за децата ѝ ще има изследване.
[34] Децата ѝ не ще хванат корен, и клоните ѝ не ще дадат плод.
[35] Тя ще остави подире си спомен за проклятие, и позорът ѝ не ще се изглади.
[36] Които останат, ще разберат, че няма нищо по-добро от страха Господен, и няма нищо по-сладко от това – да внимаваме на заповедите Господни.
[37] Голяма слава е да следваш Господа, а да бъдеш приет от Него е дългоденствие.