[1] Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
[2] Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
[3] Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
[4] Приготви реч – и ще бъдеш изслушан, събери поуки – и отговаряй.
[5] Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
[6] Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
[7] Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
[8] Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
[9] някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
[10] И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
[11] но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
[12] едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
[13] Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
[14] Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта – живот, тъй и наспротив благочестивеца – грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
[15] И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
[16] и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
[17] Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.
[18] Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
[19] ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
[20] и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
[21] Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
[22] защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
[23] Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
[24] При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
[25] Кърма, тояга и товар – за осела; хляб, наказание и работа – за роба.
[26] Занимавай роба с работа – и ще имаш покой; отслаби му ръцете – и той ще иска свобода.
[27] Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб – вериги и рани;
[28] употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
[29] настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
[30] Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
[31] Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
[32] ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
[33] ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?