[1] Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделиви;
[2] не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдия;
[3] не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив;
[4] не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лице от сиромах;
[5] не отвръщай очи от просещ и не давай на човека повод да те кълне;
[6] защото, кога той в тъга на душата си те проклина, Оня, Който го е сътворил, ще чуе молбата му.
[7] В събрание старай се да бъдеш приятен, и пред по-горни навеждай глава;
[8] прикланяй ухо към сиромаха и отговаряй му засмяно, с кротост;
[9] избавяй обиждания от ръката на оногова, който го обижда, и не бивай малодушен, кога съдиш;
[10] на сираци бъди като баща, и на майка им – намясто мъж:
[11] и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти.
[12] Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:
[13] който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;
[14] който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде, Господ ще го благослови;
[15] които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;
[16] който я слуша, народи ще съди, и който ѝ дава внимание, уверено ще живее;
[17] който ѝ се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;
[18] защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще напрати върху него страх и боязън
[19] и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;
[20] но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва
[21] и ще му открие тайните си.
[22] Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.
[23] Наблюдавай времето и пази се от зло –
[24] и няма да се посрамиш за душата си:
[25] има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.
[26] Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за твоя вреда.
[27] Не задържай думата, кога тя може да помогне:
[28] защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика – знанието.
[29] Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.
[30] Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.
[31] Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.
[32] Подвизавай се до смърт за истината – и Господ Бог ще надвие за тебе.
[33] Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.
[34] Не бивай като лъв в къщата си и подозрителен към слугите си.
[35] Да не бъде ръката ти протегната за взимане и свита за даване.