[1] Ленивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславието му.
[2] Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.
[3] Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.
[4] Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.
[5] Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.
[6] Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.
[7] Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.
[8] Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?
[9] Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.
[10] По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.
[11] Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив – през всички дни на живота му.
[12] С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;
[13] пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;
[14] отклони се от него, – и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.
[15] Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?
[16] По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.
[17] Както яко свързаните дървета на къщата не ѝ дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.
[18] Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.
[19] Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:
[20] тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.
[21] Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.
[22] Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.
[23] Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.
[24] Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.
[25] Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.
[26] Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат;
[27] оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.
[28] Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие – свада.
[29] Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;
[30] ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.
[31] Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!