[1] Деца, послушайте мене, който съм баща, и постъпвайте така, за да се спасите,
[2] защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.
[3] Който почита баща си, ще се очисти от грехове,
[4] и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища.
[5] Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.
[6] Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си.
[7] Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.
[8] С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,
[9] защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа.
[10] Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава.
[11] Славата на човека е от честта на баща му, и майка в безславие е позор за децата.
[12] Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му.
[13] Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,
[14] защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи.
[15] В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.
[16] Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.
[17] Синко, карай работите си с кротост, и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.
[18] Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.
[19] Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени,
[20] защото голямо е могъществото на Господа, и Той от смирените се прославя.
[21] Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е погоре от твоите сили.
[22] Каквото ти е заповядано, за него размисляй; защото не ти е нужно онова, що е скрито.
[23] При многото си занятия за излишното не се грижи: тебе е открито твърде много от човешкото знание;
[24] защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им.
[25] Който обича опасност, ще падне в нея;
[26] упорито сърце най-накрая зло ще изпати;
[27] упорито сърце ще бъде обременено със скърби, и грешникът ще прибави грехове към грехове.
[28] Изпитните не служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.
[29] Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.
[30] Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.
[31] Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.