[1] Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.
[2] Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.
[3] Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.
[4] Умря баща му – и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;
[5] приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;
[6] за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели – такъв, който въздава благодарност.
[7] Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.
[8] Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.
[9] Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.
[10] Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.
[11] Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.
[12] Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.
[13] Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.
[14] По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло:
[15] здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;
[16] няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;
[17] по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.
[18] Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.
[19] Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;
[20] така гоненият от Господа,
[21] като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.
[22] Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;
[23] веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,
[24] обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,
[25] защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.
[26] Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.
[27] Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.