[1] Споменът за Иосия е като тамянов състав, приготвен с изкуство на мироварец;
[2] във всяка уста той ще бъде сладък като мед и като музика при гощавка с вино.
[3] Той действуваше успешно в обращението на народа и изтреби гнусотиите на беззаконието;
[4] той насочи към Господа сърцето си и в дните на беззаконните утвърди благочестие.
[5] Освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха,
[6] защото оставиха закона на Всевишния; иудейските царе се прекратиха;
[7] защото предадоха рога си на други и славата си – на чужд народ.
[8] Избраният град на светинята беше изгорен, и улиците му опустошени, както бе предсказал Иеремия,
[9] когото те оскърбяваха, макар че той още в утробата беше осветен за пророк, за да изкоренява, поразява и погубва, също както и да гради и насажда.
[10] Иезекиил видя явлението на славата, която Бог му показа в херувимска колесница;
[11] той напомняше за враговете под образ на дъжд и възвестяваше добро на ония, които изправяха пътищата си.
[12] И дванайсетте пророци – да процъфтят костите им от своето място! – утешаваха Иакова и спасяваха тяхната вярна надежда.
[13] Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;
[14] също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.
[15] Велик е споменът и за Неемия, който ни въздигна падналите стени, тури врата и заворки и поднови разрушените ни къщи.
[16] Не е имало на земята никого от сътворените, подобен на Еноха, – защото той биде дигнат от земята, –
[17] и не се е родил такъв мъж като Иосифа, глава на братята, опора на народа, – и неговите кости бяха почетени.
[18] Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.