[1] Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; – един Господ е праведен.
[2] Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.
[3] И кой може да изследва великите Му дела?
[4] Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?
[5] Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.
[6] Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане – дохожда в изумение.
[7] Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво – неговото зло?
[8] Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.
[9] Затова Господ е дълготърпелив към людете и излива върху тях Своята милост.
[10] Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,
[11] и затова умножава Своите милости.
[12] Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.
[13] Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.
[14] Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.
[15] Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.
[16] Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.
[17] Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.
[18] Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.
[19] Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се поболиш, грижи се за себе си.
[20] Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.
[21] Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.
[22] Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.
[23] Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.
[24] Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.
[25] Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство – за сиромашия и нужда.
[26] От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.
[27] Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.
[28] Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.
[29] Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.
[30] Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.
[31] Ако доставяш на душата си това, що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.
[32] Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.
[33] Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.