[1] Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.
[2] Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;
[3] гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.
[4] Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.
[5] Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки, ще увенчае живота си.
[6] Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.
[7] Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.
[8] Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;
[9] защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.
[10] Чул ли си дума? – нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.
[11] Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка – от младенеца.
[12] Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.
[13] Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.
[14] Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.
[15] Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.
[16] Не вярвай на всяка дума.
[17] Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?
[18] Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.
[19] Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.
[20] Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.
[21] По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.
[22] Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.
[23] Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, – но отвътре е пълен с коварство.
[24] Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.
[25] И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.
[26] По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.
[27] Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.
[28] Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи – и той е благоразумен.