Skip to content
Opens in a new window

[1] Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.

[2] Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;

[3] гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.

[4] Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.

[5] Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки, ще увенчае живота си.

[6] Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.

[7] Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.

[8] Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;

[9] защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.

[10] Чул ли си дума? – нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.

[11] Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка – от младенеца.

[12] Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.

[13] Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.

[14] Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.

[15] Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.

[16] Не вярвай на всяка дума.

[17] Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?

[18] Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.

[19] Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.

[20] Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.

[21] По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.

[22] Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.

[23] Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, – но отвътре е пълен с коварство.

[24] Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.

[25] И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.

[26] По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.

[27] Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.

[28] Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи – и той е благоразумен.

Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов — Chapters