[1] Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.
[2] Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?
[3] Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?
[4] От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.
[5] Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.
[6] Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?
[7] Един е премъдър, твърде страшен – седещият на Своя престол Господ.
[8] Той я произведе и видя, измери я
[9] и я изля върху всичките Си дела
[10] и върху всяка плът наспоред Своя дар, и най-вече надари с нея ония, които Го обичат.
[11] Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта.
[12] Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие.
[13] Ономува, който се бои от Господа, добре ще бъде най-накрай, и в деня на смъртта си ще получи благословение. Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта.
[14] Любовта към Господа е славна премъдрост, и към които Той благоволи, разделя я по Свое усмотрение.
[15] Начало на премъдростта е да се боиш от Бога, и с верните тя се образува заедно в утробата. Между човеците тя си е утвърдила вечно основание и на тяхното семе ще се довери.
[16] Пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа; тя напоява човеците с плодовете си:
[17] цялата им къща ще напълни с всичко, що желаят, и клетовете им – със своите произведения.
[18] Венец на премъдростта е страхът Господен, който произвежда мир и невредимо здраве; но едното и другото са дарове от Бога, Който разпространява славата на ония, що Го обичат.
[19] Той я видя и измери, проля като дъжд разбиране и разумно знание и възвиси славата на ония, които я притежават.
[20] Корен на премъдростта е да се боиш от Господа, а нейните клони са дългоденствие.
[21] Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.
[22] Несправедлив гняв не може да бъде оправдан, защото самото движение на гнева е падение за човека.
[23] Търпеливият до време ще се удържи и после се възнаграждава с веселие.
[24] До време той ще скрие думите си и устата на верните ще разкажат за неговото благоразумие.
[25] В съкровищницата на премъдростта са притчите на разума, а на грешника страхът Господен е омразен.
[26] Ако желаеш премъдростта, пази заповедите, и Господ ще ти я даде,
[27] защото премъдрост и знание е страхът пред Господа, и благоугода Нему е вярата и кротостта.
[28] Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.
[29] Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста.
[30] Не се надигай, за да не паднеш и да не навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи сред събранието, задето не си при стъпил искрено към страха Господен, и задето сърцето ти е пълно с лукавство.