[1] После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.
[2] Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
[3] Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.
[4] В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,
[5] когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?
[6] Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.
[7] Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:
[8] защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори доднес е съкрушил техния рог.
[9] Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;
[10] от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.
[11] И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.
[12] Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.
[13] И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.
[14] После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.
[15] Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.
[16] Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!
[17] Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;
[18] името ти се пронесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;
[19] за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите,
[20] В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,
[21] ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.
[22] Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;
[23] ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.
[24] Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.
[25] И Той даде на Иакова остатък и на Давида – корен от него.
[26] И почина Соломон с отците си
[27] и след себе си от своето семе остави на народа безумие,
[28] скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,
[29] и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.
[30] И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;
[31] и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.