[1] А Иов в отговор рече:
[2] Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
[3] Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори 'за' едно от хиляда.
[4] Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
[5] Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
[6] Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
[7] Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
[8] Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
[9] Той прави 'съзвездията' - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
[10] Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
[11] Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
[12] Ако грабне 'плячка', кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
[13] 'Ако' Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
[14] Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, 'за да разисквам' с Него!
[15] Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
[16] Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
[17] Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
[18] Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
[19] Ако е 'дума' за силата на мощните; Ето ме! 'би казал Той; 'И ако за съд, 'би казал': Кой ще Ми определи време 'да се съдя?'
[20] Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
[21] Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
[22] Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
[23] Ако бичът 'Му' убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
[24] Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, 'който прави това?'
[25] А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
[26] Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
[27] Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
[28] В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
[29] Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
[30] Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
[31] Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
[32] Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
[33] Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
[34] Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
[35] Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така 'уплашен'.