[1] Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
[2] Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
[3] Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
[4] Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
[5] А сега 'това' дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
[6] В страха ти 'от Бога' не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
[7] Спомни си, моля, кой 'някога' е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
[8] До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
[9] Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
[10] Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв 'замират', И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
[11] Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
[12] Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
[13] Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
[14] Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
[15] Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
[16] Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак 'се яви' пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
[17] Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
[18] Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
[19] Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
[20] Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
[21] Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.