[1] Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
[2] Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
[3] От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
[4] Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
[5] Бяха изпъдени измежду 'човеците', Които викаха подир тях като подир крадци.
[6] Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
[7] Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
[8] Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
[9] А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
[10] Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
[11] Тъй като 'Бог' е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
[12] Отдясно въстават 'тия' изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
[13] Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
[14] Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се 'върху мене'.
[15] Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
[16] И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
[17] През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
[18] 'Само' с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
[19] 'Бог' ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
[20] Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти 'просто' ме поглеждаш.
[21] Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
[22] Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
[23] Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
[24] Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
[25] Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
[26] Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
[27] Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
[28] Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
[29] Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
[30] Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
[31] 'Затова' арфата ми 'се измени' в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.