[1] Тогава Иов в отговор рече:
[2] Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
[3] Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
[4] За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
[5] Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
[6] Само да си наумя 'тия въпроси' ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
[7] Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
[8] Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
[9] Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
[10] Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
[11] Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
[12] Пеят при 'музиката на' тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
[13] Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
[14] Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
[15] Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
[16] Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
[17] Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! 'Бог им' разпределя болезни в гнева Си.
[18] Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
[19] 'Думате': Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. 'По-добре' нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
[20] Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
[21] Защото какво наслаждение от дома си има 'нечестивият' след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
[22] Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
[23] Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
[24] Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
[25] А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
[26] Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
[27] Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
[28] Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
[29] Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им 'примери', -
[30] Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
[31] Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
[32] Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата 'си'.
[33] Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
[34] Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава 'само' лъжа?