[1] Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
[2] Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
[3] Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
[4] След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
[5] Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
[6] Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
[7] Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата 'Му'.
[8] Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
[9] От помещението си иде бурята, И студът от 'ветровете' що разпръскват 'облаците'.
[10] Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
[11] Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
[12] Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
[13] Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
[14] Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
[15] Разбираш ли как им налага Бог 'волята Си'. И прави светкавицата да свети от облака Му?
[16] Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
[17] Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния 'вятър'.
[18] Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
[19] Научи ни що да Му кажем, 'Защото' поради невежество ние не можем да наредим 'думите си'.
[20] Ще Му се извести ли, че желая да говоря, 'Като зная че', ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
[21] И сега 'човеците' не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
[22] Та е дошло златозарно сияние от север; 'А как ще погледнат на' Бога, у Когото е страшна слава!
[23] Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
[24] Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.