[1] А Иов в отговор рече:
[2] И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
[3] Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
[4] Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
[5] Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
[6] Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
[7] Тогава 'би станало явно, че' един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
[8] 'Обаче', ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
[9] Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
[10] Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
[11] Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
[12] От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
[13] Но Той е на един 'ум', и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
[14] Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
[15] Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
[16] Защото 'сам' Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
[17] Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат 'думите ми', Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.