[1] Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му 'за съд?'
[2] Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
[3] Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
[4] Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно 'от тях'.
[5] Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
[6] Жънат фуража в нивата, 'за да го ядат'. И берат лозата на неправедника;
[7] Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
[8] Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
[9] 'Други' грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
[10] Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
[11] Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
[12] Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
[13] 'Други' са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
[14] Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
[15] Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
[16] В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
[17] Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
[18] Бърже се 'отвличат' по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат 'вече' към пътя за лозята.
[19] 'Както' сушата и топлината поглъщат водата от снега, 'Така' и преизподнята грешните.
[20] Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
[21] Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
[22] Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
[23] 'Бог' им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
[24] Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички 'други' си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
[25] И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?