[1] И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
[2] Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
[3] тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да 'му' намерят отговор.
[4] А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото 'другите' бяха по-стари от него.
[5] Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
[6] Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
[7] Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
[8] Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
[9] Не че 'човеците' са велики, 'за това' ще са и мъдри, Нито че са стари, 'за това' ще разбират правосъдието.
[10] Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
[11] Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
[12] Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
[13] За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
[14] Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
[15] Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
[16] А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
[17] Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
[18] Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
[19] Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
[20] Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
[21] Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
[22] Защото не зная да лаская; 'Иначе' Създателят ми би ме отмахнал веднага.