[1] Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
[2] Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
[3] Думите ми ще бъдат 'според' правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
[4] Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
[5] Ако можеш, отговори ми; Опълчи се 'с думите си' пред мене та застани.
[6] Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
[7] Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
[8] Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите 'ти, като казваше:'
[9] Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
[10] Ето, 'Бог' намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
[11] Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
[12] Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
[13] Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
[14] Защото 'сигурно' Бог говори веднъж и дваж, 'Само че човекът' не внимава.
[15] В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
[16] Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
[17] За да отвърне човека 'от' намерението 'му', И да извади гордостта из човека;
[18] Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
[19] Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
[20] Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
[21] Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
[22] Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
[23] Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
[24] И ако 'Бог' му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп 'за него, -'
[25] Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
[26] Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
[27] Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде 'според греха ми;'
[28] Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
[29] Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
[30] За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
[31] Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
[32] Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
[33] Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.