[1] Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
[2] Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
[3] Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
[4] Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
[5] Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
[6] И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността 'си'. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
[7] Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
[8] Тия 'тайни' са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
[9] Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
[10] Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
[11] Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да 'Му е нужно да' внимава в него.
[12] Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
[13] Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
[14] Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
[15] Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
[16] Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
[17] Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, 'пак' ще станеш като зора.
[18] Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
[19] Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
[20] А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.