[1] Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
[2] Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
[3] 'Когато' се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
[4] Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат 'вече' при тях.
[5] Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на 'тоя' плах бежанец,
[6] За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
[7] Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на 'този, който го' кара.
[8] Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
[9] Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
[10] Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
[11] Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
[12] Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да 'го' събере в гумното ти?
[13] Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
[14] Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
[15] А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
[16] Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа 'за опасности:'
[17] Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
[18] Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
[19] Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
[20] Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
[21] Копае 'с крак' в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
[22] Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
[23] Тула по 'страната му' трещи, 'И' лъскавото копие, и сулицата.
[24] С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва 'от радост'.
[25] Щом 'свири' тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
[26] Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, 'И' простира крилата си към юг?
[27] При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?
[28] Живее по канарите, и 'там' се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите 'места'.
[29] От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
[30] И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.