[1] След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
[2] Иов, проговаряйки, рече: -
[3] Да погине денят, в който се родих, И нощта, 'в която' се каза, роди се мъжко.
[4] Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
[5] Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
[6] Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
[7] Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
[8] Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
[9] Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
[10] Защото не затвори вратата на 'майчината ми' утроба, И не скри скръбта от очите ми.
[11] Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
[12] Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
[13] Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
[14] Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
[15] Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
[16] Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
[17] Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
[18] Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
[19] Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
[20] Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
[21] Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
[22] Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
[23] 'Защо се дава видело' на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
[24] Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
[25] Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
[26] Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.