[1] Тогава Иов в отговор рече: -
[2] Наистина 'само' вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
[3] Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
[4] Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
[5] Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
[6] Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва' изобилие' в ръцете им.
[7] Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;
[8] Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
[9] От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -
[10] В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
[11] Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?
[12] Мъдростта е у белокосите, 'казвате вие', И разумът в дългия живот.
[13] А у 'Бога' е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
[14] Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
[15] Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
[16] У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
[17] Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
[18] Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
[19] Закарва първенците ограбени И поваля силните.
[20] Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
[21] Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
[22] Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
[23] Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
[24] Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
[25] Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.