[1] И Елиу продължавайки рече:
[2] Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
[3] Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;
[4] Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
[5] Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
[6] Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
[7] Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
[8] А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
[9] Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
[10] Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
[11] И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
[12] Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
[13] А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат 'към Бога' за помощ когато ги връзва;
[14] Те умират в младост, И животът им 'угасва' между мръсните.
[15] Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
[16] И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
[17] Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; 'Затова' съдбата и правосъдието те хващат,
[18] Внимавай да не би жегата 'на страданията ти' да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
[19] Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
[20] Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
[21] Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
[22] Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
[23] Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
[24] Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
[25] В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
[26] Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
[27] Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
[28] Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
[29] Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или 'се произвеждат' гърмежите на скинията Му?
[30] Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
[31] (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
[32] Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
[33] Шумът й известява за това, И добитъкът - за 'пламъка', който възлиза.