[1] Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
[2] До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат 'като' силен вятър?
[3] Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
[4] Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
[5] Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
[6] Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил 'да работи' за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
[7] И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
[8] Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
[9] (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
[10] Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
[11] Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
[12] Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка 'друга' трева.
[13] Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
[14] Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
[15] Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
[16] Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
[17] Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните 'като' дом;
[18] 'Но пак', ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава 'мястото' ще се отрече от него, 'казвайки:' Не съм те видял.
[19] Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
[20] Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
[21] Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
[22] Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.