[1] Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите 'духове' ще се обърнеш?
[2] Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.
[3] Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
[4] 'Защото' чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
[5] Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
[6] Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
[7] Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
[8] Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
[9] Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;
[10] Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
[11] Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
[12] Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
[13] Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
[14] Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
[15] Но 'Бог' избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
[16] И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
[17] Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;
[18] Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
[19] В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
[20] В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
[21] От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
[22] На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
[23] Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
[24] И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
[25] Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.
[26] В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
[27] Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.